Да чакам дълго любовта ти мойта да открие
и ето, че сега от тебе нищо аз не крия.
Като дете в твойта нежност пак се приютявам,
за душата ми си грях на който аз оставам.
И като летен дъжд земята с поглед те изпивам,
и всичко лошо в паметта си аз изтривам.
Припев: (x2)
Не бях ли аз до вчера сълза от самота
и не бях ли аз до вчера като птица без крила.
И не бях ли тъжна песен, не бях ли болка аз,
как ли можеше да знаеш обич за това.
И твоите мъжки длани докосват ме в мрака,
нима е истина, че мене дълго ти си чакал.
И устните си шепнат думите греховни,
нима от всички други нощи тя е най-съдбовна.
Ще се моля на небето двама ни да пази
и нашата любов до края, свята да запази.
Припев: (x3)
Как ли можеше да знаеш обич за това.
