Залюбила е бяла Калина
едно ми момче много хубаво.
Със сини очи като извори
и бели зъби като бисери.
Със сини очи като извори
и бели зъби като бисери.
Мина се вече втора година,
съхне Калина, съхне и вехне.
Денем и нощем все Бога моли,
все Бога моли тихо нарежда.
Денем и нощем все Бога моли,
все Бога моли тихо нарежда.
Дай ми го, Боже, моето момче
в радост и мъка двама да бъдем,
че аз без него вече не мога,
а пък не искам друг да залюбя.
Че аз без него вече не мога,
а пък не искам друг да залюбя.
Ала не чу Бог нейните молби
и в друга мома той се залюби,
а Калана си очи изплака
и от мъка е болна легнала.
А Калана си очи изплака
и от мъка е болна легнала.
