На Европа във самия край
кротко си живеем като в рай.
Казват че сме май от тия, дето карат в немотия,
но от всички ние сме си най.
Нямаме си злато, нито нефт
в този тъй начупен наш релеф,
но със друго сме богати, с нрави чудновати
и от всички ние сме си най.
Живеем юнашки живот сиромашки,
по някакъв странен, неписан закон.
Един да си пие, а друг да му плаща,
какво да се прави - балкански синдром.
Вино пием със горчив привкус,
двеста ритми знаем наизуст.
Всеки някой омагьосва, две изкарва, пет прахосва,
но от всички ние сме си най.
Пазят ревниво даже антрето
в своя Шенгенски Евродом.
Но пък си нямат те във сърцето,
нашия вирус - Балкански синдром.
Живеем юнашки живот сиромашки,
по някакъв странен, неписан закон.
Един да си пие, а друг да му плаща,
какво да се прави - Балкански синдром.
А пазят ревниво даже антрето
в своя Шенгенски Евродом.
Но пък си нямат те във сърцето,
нашия вирус - Балкански синдром.
