Извор студен – жива вода [2]
- извор, от който няма, няма кой да отпие. [2]
Цвете - с капки роса [2]
- цвят, който няма, няма кой да откъсне. [2]
Припев:
Един въглен, тихо тлеещ,
отдавна спящ, съвсем забравен
се запалва и изгаря във мен.
Протягам напред ръка,
да докосна, без да оскверня
живородна светлина.
Хубост неземна, остава скрита.
Хубост - за нея, за нея няма очи. [2]
Песен древна – нивга не пята.
Песен, за която няма думи. [2]
Припев: .....
