1. По мътният ти поглед те познавам,
с коя си бил и тази вечер.
По мътният ти поглед те познавам,
уж тук си, а си далече.
Но даже да мълча, ти преча,
когато имаш лоша вечер.
И дразни те да те докосвам.
Пр. Давай, кучка наречи ме,
за теб жените, просто нямат друго име.
Давай, грубо съблечи ме,
че си нещастен с друга, мене накажи ме.
Давай, кучка наречи ме,
не чувствам нищо, колкото си щеш мъчи ме.
Мъртво е във мене всичко,
аз бях едниствената, дето те обича.
2. Защо не мога да съм като тебе,
пияна и без капка милост.
Защо не същестува друг за мене,
любов ли е или глупост?
Но даже да мълча, ти преча,
когато имаш лоша вечер.
И дразни те да те докосвам.
Пр. Давай, кучка наречи ме,
за теб жените, просто нямат друго име.
Давай, грубо съблечи ме,
че си нещастен с друга, мене накажи ме.
Давай, кучка наречи ме,
не чувствам нищо, колкото си щеш мъчи ме.
Мъртво е във мене всичко,
аз бях едниствената, дето те обича.
