Ой ти девойко,
дяволска щерка,
Отколе лежиш ти
на Балканджи на сърце.
И мира няма,
покой не знае,
той за душата.
С него пее майка природа,
тръпне земята.
Кога се с други очи в очи гледаш,
облаци черни небе обгръщат.
Кога се с други нежно целуваш,
пламъци огнени гора поглъщат.
Кога се с други страстно любиш,
земя се страшно лилее потръпва.
И зейва пропаст,
скала се цепи,
Кръв капе от сърцето.
Защо си ти девойко
толко хубава,
ала защо девойко
си толко люта.
Очите ти са черни,
черна косата,
а думите неверни,
зачернят душата.
