Любовта ще се върне. Недей я оплаква.
В някой сутрешен поглед може би ни причаква.
И дори да изглежда, че със нас се прощава,
ти недей я кори. Тя е винаги права.
Любовта ще се върне. Няма съмнение.
Тя отдавна понесе всички гонения
и отдавна възкръсна за голямото „винаги”,
и не ще я уплашат ни години, ни зими.
Любовта ще се върне. Даже малко нарочно
тя със нас ще враждува почти до безочие.
И дори ще се прави, че със нас си играе,
и дори ще ни плаши по малко. Кой знае…
Любовта се завръща. Тя добре ни познава
и през сълзи и смях пак ръка ни подава.
Любовта ни познава; тя за нас не гадае.
Просто пази душите ни живи. Това е.
Илиана Александрова
