Дори да ни споходи мъка,
Дори да ни подложат крак
Една утеха се промъква –
Няма как.
Дори да се заключи в здрача
Приятелят зад своя праг,
Пак дълго ни крепи това, че
Няма как.
Живеем страшно упорито,
В лицето ни заплюе враг,
С юмрук изтриваме сълзите –
Няма как.
Полека нещо си отива – няма как,
Във нас е пак и няма как,
То ни убива.
