Бягат спомени, бягат пътеки.
Неизбежно пространство назад.
Но остава, макар и далеко
преживеният някога свят.
С ненаписани свои закони.
С неизказани думи по здрач.
Над които от есенни клони
падат тъжни листа, като плач.
И познато танго залюлява
Неочаквана дълга забрава.
А звездица една с тъжен глас
си припомня две думи от нас.
И познато танго залюлява
неочаквана дълга забрава.
А звездица една с тъжен глас
си припомня две думи от нас.
Двете думи, изречени тихо
под бреза полудяла от май.
След които две сенки се скриха
в своя толкова мъничък рай.
И наречена беше звездата.
С нас наречен бе целия свят.
Но върти се, върти се земята.
Тя напред – обичта ни назад.
И познато танго залюлява
неочаквана дълга забрава.
А звездица една с тъжен глас
си припомня две думи от нас.
И познато танго залюлява
неочаквана дълга забрава.
А звездица една с тъжен глас
си припомня две думи от нас.
