Телата ни са разделени
от стъклена преграда от лъжи
Душите ни са наранени,
един за друг ли бяхме
двама аз и ти?
И дали искахме любовта?
Колко тъжно е това,
чуждата постеля.
Ти наказа любовта
Вечно стъклена стена
двамата разделя.
Припев:
Моите ръце към тебе да протягам,
моето сърце към тебе пак да бяга,
никога помни не ще да бъдем
двама в този свят,
тъжен свят,стъклен свят.
Осъдени аз и ти!
В стъклен свят от лъжи.
Телата ни така обрече
да се жадуват те завинаги
Да се докосват няма вече,
стъклена стена ги спира
от лъжи и боли щом рани любовта
Вечно стъклена стена двамата разделя
Припев:
Колко тъжно е това, чуждата постеля.
Ти наказа любовта
Вечно стъклена стена двамата разделя.
Припев:/2х/
