Една лъжа и с малки размери, сама
ще намери път към твойто сърце
и безсилна ти ще вдигнеш ръце
да изтриеш от лицето сълза.
Ето, че идва и солена
ти си волно примирена
и красива като вихър есенни листа.
Но безсилна сега..
Но безсилна сега..
Ти остави всичко това да вали върху нас
и нека това чуждо небе да гърми, и трещи над нас.
И всеки път се оставяш по същия път
да те водят и да знаеш къде
и отново там самотна ще е
и винаги е тъмен денят
Колко болка ли ще поема,
докога ли така ще гледам.
Колко воля има есенно листо в ураган?
Докога ли така..
Докога ли така..
Ти остави всичко това да вали върху нас
и нека това чуждо небе да гърми, и трещи над нас.
Колко болка ли ще поема,
докога ли така ще гледам.
Колко воля има есенно листо в ураган?
Докога ли така..
Докога ли така..
Ти остави всичко това да вали сега върху нас
и нека това чуждо небе да гърми, и трещи над нас.
Чуждо небе над нас..
Чуждо небе над нас..
Чуждо небе над нас..
Ти остави всичко това да вали върху нас
и нека това чуждо небе да гърми, и трещи над нас.
