Над бездна заставам без крила,
Затварям очи над пропастта.
Стигам до някъде, а после пак – назад,
Няма да мога и днес да полетя.
Събирам ръцете и мълча.
В тълпата по Орлов мост вървя.
Поне един орел да ми даде крила,
За да политна към теб сега в града,
А ме разделя крачка от твоя поглед син
С глухото ехо скрито дълбоко някъде вътре в теб.
Спускам се ниско в бездната на очите ти,
Но се разбивам там, в скалите
И се превръщам в лед.
Събирам ръцете и мълча.
В тълпата по Орлов мост вървя.
Поне един орел да ми даде крила,
Да те прегърна и да стопя леда.
