Аз знам, Българио, аз знам,
че друга няма като теб!
На колене не би застанала ти в този свят!
И в теб се кълнем!
От теб съм взел ръцете и очите,
за да те виждам и прегръщам аз.
Нозе да нямам, пак ще се затичам
към теб в най-трудния ти час.
Без теб какво бих бил? Дърво без корен.
Без хляб и сол. Без слънце и вода.
По-чужд от чуждите в света огромен.
По-сам от вятъра, пронизал есента.
Аз знам, Българио, аз знам,
че друга няма като теб!
На колене не би застанала ти в този свят!
И в теб се кълнем!/х2/
За теб, Българио, откъсвам цвете.
За тебе, истинска любов.
Не може никой, никой да отнеме
желанието наше за живот.
След мен не зная аз какво ще бъде,
но сигурно ще бъде по-добре.
И само, само за едно ще съжалявам,
че няма, няма да ме има някой ден.
Аз знам, Българио, аз знам,
че друга няма като теб!
На колене не би застанала ти в този свят!
И в теб се кълнем!/х2/
