Чавдар през гора вървеше,
с крушево листо свиреше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
има ли, горо, юнаци
и аз при тях да отида?
Гората мълчи, не дума.
Водата шуми, не чува.
Най се обади славейче,
то на Чавдара думаше:
- Чавдаре, младо юначе,
снощи юнаци минаха, (х2)
юнаци, цяла дружина.
Баща ти води дружина
и на дружина думаше:
- Къде е Чавдар да дойде
дружина да ми поведе?
