Питаш ме през ден, дали съм само твой
думите ти жлъчни парят, сякаш летен зной
съмняваш се мила и в мислите ми дори,
и май си решила с някой друг да ме замениш.
Прибирам се вечер в къщи, студено е в нас,
няма вече жарта, с която с обич ти и аз
мечтаехме мила за мног щастливи дни,
но страшна сила с нож, сякаш
двама ни раздели.
ПРИПЕВ:
Обичам те още и мисля си нощем,
със обич и нежност за отминалите дни.
Не искам раздяла, не искам да страдам,
а искам със теб да живея и с теб да умра.
Всичко в този живот лъжа е, освен любовта
нека забравим злото, нека има топлина.
Какво ни остава в този объркан свят,
живота минава и връщане няма назад.
