Залезът смирен, свят непроменен -
предвещава той за всички хубав, слънчев ден.
За България, дух непобеден
нямат брегове мечтите, те са вътре в мен!
Припев:
А във моето сърце древни брегове
вечно ми напомнят за България.
И душата ми небе с хиляди криле.
Иде нова пролет... за България!
Моята земя, щедрите поля,
спомени за тежко злато люшкат се пред мен.
Нося Тракия, Македония,
нося Мизия и Странджа в моят свят свещен.
