Не плачи убиват твойте сълзи,
всяка глътка въздух ми горчи,
тръгваш си оставяш тиха самота,
като нож пронизва сутринта.
Мога ли, като те срещна да отмина
и да спре да ме вълнува твойто име,
как без теб да прогоня самотата
любовта ми е вече непозната.
Всяка нощ те имам само в съня,
като нож пронизва сутринта
търся те по навик още все така,
давя се в горчива самота.
Мога ли, като те срещна да отмина
и да спре да ме вълнува твойто име,
как без теб да прогоня самотата
любовта ми е вече непозната.
