Пада нощ, проглеждат две очи,
две ранобудни всевиждащи очи.
В прозорците прашни намигат
ми две мълчаливи очи.
Пада нощ, проглеждаш през лъчи,
в сухите клепачи прецеждат се сълзи.
В секундите падат листа от липи,
струпват те планини.
Припев:
Намигай ми – без очи...
Намигай ми – не мълчи...
Пада нощ, пробягват светлини,
една след друга се губят сред лъчи.
Секундите падат, намигат ми
две мълчаливи очи.
Припев:
Намигай ми – без очи...
Намигай ми – не мълчи...
Намигай ми – сред лъчи...
Намигай ми – без очи...
Припев:
Не мълчи...
