Като сняг стопява се нощта,
а при мен не идва съня.
1.С мисли тежки боря се аз,
с тежка участ и с много страст.
Пр.:Защо ли с нас това се случи?
Не знаех ли, че толкова боли?
Стой прости, при мене се върни.Дали усещаш колко
ме боли? Каквото съм направил, грещката прости, че
аз не съм забравил:обичам те, нали?
2.Ето пак отива си нощта,
а в зората виждам самота. Какво, че светло е
навън?! Пак съм сам и това не е сън.
Пр.:...
