Ако е рекъл БОГ да не се срещтнем,
Нямаше да бъдем днес с теб.
Било е писано да се обикнем,
сърцата ни в едно да изгорят.
Припев:
Забранено щастие си ти.
Забранено, но желано си.
Зарад твойте хубави очи,
побеляха мойте коси.
Спомен далечен- бяхме деца,
двамата с тебе ни плени ЛЮБОВта,
после обикна друга жена
и аз останах вечно сама.
Как да повярвам в зимния ден,
Прошка дошъл си да молиш за мен?
С друга любима имаш деца,
шегуваш ли се с ЛЮБОВта?
Питам сърцето то да реши.
Страдаше дълго дали ще прости?
Всички сме хора всеки греши,
но малка грешка всичко руши.
Знаеш, не мога да кажа не.
Как си отиде, а после дойде
БОГ ни събира, дявола дели
не си отивай, с мен остани!
