Когато бях овчарче
и овците пасях,
бях много благодарен,
макар и сиромах.
Щом пукнеше зората,
изкарвах ги навън
и свирех из гората,
подпрян на някой пън.
И времето бе кратко
със шарен ми кавал
и никога тъй сладко
не съм ни ял, ни спал.
И днес, когато виждам
овчарче малко аз,
не знам защо завиждам
и охкам си без глас.
