Там някъде накрай Бургас
пак търся свойто детство аз,
то - гладно кученце скимти,
де си ти, кой си ти?!
Но аз не съм един и същ
ти вече си улегнал мъж
и две деца крещят край мен,
в твоя ден - уморен.
Те пак играят федербал,
те нямат топка от парцал
и стар велосипеден звън
пак звъни в моя сън.
Там някъде накрай Бургас
пак търся свойто детство аз,
то - гладно кученце скимти,
де си ти, кой си ти?!
И там в дългото море
тръгва пак моя дървен сал,
гларуса пред нас - хеликоптер бял,
праща ни сигнал за близък грях
белия делфин.
И повежда по света на морето
весел свят, роден свят,
детски свят, бзкраен свят.
Там някъде накрай Бургас
пак търся свойто детство аз,
то - гладно кученце скимти,
де си ти, кой си ти?!
Но аз не съм един и същ
ти вече си улегнал мъж
и две деца крещят край нас,
всеки ден, всеки час.
