Ти си там под стряхата на старата къща.
с протегната, за милост ръка.
3абързани хора, пускат монети всякакви.
В студ, в зной, дори в дъжда.
Бял сняг се спира по лицето ти,
и скреж ,се вижда в твойта коса.
Гледам те дълго как си свела глава.
И чувствам колко студено е в твойта душа.
R/ Ти си толкова малка и крехка,
с вечно протегната в студ ръка .
А очите ти въглени черни.
Все мен преследват сега.
Години пред мен си, аз със теб раста.
От просията си, можеш ли .
Да нахраниш, ти брат и сестра.
Самотнице малка мургаво мое дете.
Което остана завинаги в мен и в мойто сърце.
В утрото изтичах боса,
и дръпнах завесата аз.
Пред очите си виждах картина жестока.
Жестока гледка в ранният час.
ТИ ЛЕЖЕШЕ В СНЕГА БЕЗЖИЗНЕНО
БЕШЕ ТВОЕТО МАЛКО ТЕЛЦЕ
В РЪКАТА ДЪРЖЕШЕ ЖЪЛТИЦА
САМОТНИЦЕ МАЛКА МУРГАВО МОЕ ДЕТЕ.
