Колко дълго търсех ти преди,
с мене беше преброени дни.
Нека щом така си си решила,
но си спомняй, че с мене си била.
Щом се вгледам в тъмното навън
искам да се върне този сън.
С тебе да се губим на брега,
само ти си само в косите ми снега.
Но още те обичам и не забравяй никога,
че само с тебе искам живота си да споделя.
И пак ще те обичам, дори потънал в самота,
в сърцето ще те нося в този свят и след това.
Минаха пред мен безброй лица,
тъжно ме целуваше дъжда.
Чаках през октомври есента,
да покрие спомена с листа.
И мечтая пак да си до мен,
да се върне само още ден.
Да целувам устни и очи
а не увехнали клони със сълзи.
Но още те обичам и не забравяй никога,
че само с тебе искам живота си да споделя.
И пак ще те обичам, дори потънал в самота,
в сърцето ще те нося в този свят и след това.
