Ти отмина.Ти отмина.
Сякаш сън. Сякаш дъжд.
Сякаш сняг и пролет и лято, и есен и зима.
Твойта сянка над младата ръж
се изви като кърпа синя.
Непрежалена тъжна шега
като яребица се заобажда
и една ароматна тъга
почна мъничко да се възражда.
Аз се спрях,аз се спрях
вероятно да те преживея
а душата виновно,виновно мълчи
само сянката мина през нея.
Само вятъра вятъра вейна едва
пиле някакво изписука.
Ах,каква синева,синева
сме забравили някога тука.
Синева. (4)
