Улици към мен протягат
топли лампени ръце,
към прозореца ми бяга
лъч с неоново лице.
По листата като птици
плуват лунени петна.
Светли огнени езици
са звездите във нощта.
Вятърът вратата бутва
и повиква ме навън...
Снопче светлини се срутва
пред лицето ми със звън.
В улици хилядоцветни
впускам се като вълна;
хора и усмивки летни
грабват мойта тишина.
Улици под мене тичат,
тупка пулсът на нощта,
а по клепките се стича
радостта като сълза.
