Под липите сам - самичък,
бродя бледен и посърнал,
че любимото момиче
няма нивга да се върне.
Нощта бе тиха и безлунна,
липите ронят златен прах.
Тук нявга първи я целунах
и нейна радост бях.
Пада златен прах върху ми,
ала в тая нощ самотен
шепна безутешни думи:
„Колко много я обичам!".
И сам, притиснат до липата
със болка съкрушена гръд,
нали не виждат се сърцата
нежно как туптят.
