По своя път, един и същ,
разнася мълнии трамвая.
Гърми и обещава дъжд.
А аз какво да обещая?
Обичам те до тук...
Обичам те до тук,
до този мост до тази гара,
до този миг и звук,
до розата на светофара.
До ъгъла на тротоара...
Обичам те до тук...
Сега трамваят е нащрек,
внезапно забелязал,
че вече съм един човек,
от релсите излязъл.
И отминават твойте крачки,
изглежда че съм станал друг.
Сред този писък на спирачки...
Обичам те...
Обичам те до тук
до този мост до тази гара,
до този миг и звук,
до розата на светофара.
Обичам те до тук!
