Колко хубави неща
с тебе всеки ден се разминават.
Колко капки от дъжда
без да видиш, бързо се търкалят.
Колко дребнички зърна
от голямо сито се отронват.
Колко време излетя -
твоите твърди крачки го догонват.
Кажи “стоп” и задръж стрелката!
Кажи “стоп”, дъх поеми!
Кажи “стоп” и във тишината
за миг спри да бъдеш все първи ти!
