Казват, че бъдещето принадлежи,
на тези, които вярват в красотата на мечтите си,
но дали тази красота е приказката за която мечтаем?
Дали тази мечта не е онази отровна стрела
от която всички сме се пазели?
Понякога не знаем за какво мечтаем,
сбъднатите мечти могат да носят и болка,
а заболи ли, вече е късно...
Как сълзи след теб събирам,
щом сама до теб заспивам
болката пречупи в мене, гордостта...
И пак не спя, и пак умирам,
и себе си след теб събирам,
с любов убихме любовта...
Припев:
Молех се любов да не изпитам,
болката й пак да не опитам,
казваше недей, че Бог ни чува
сбъдва и не се шегува...
Любовта убих, и го празнувам,
казваше недей, но кой ти чува
с болка научаваш да внимаваш
ти какво си пожелаваш
И по-добре сърце разбито,
но вместо празно, в топка свито
да те боли, но да се чувстваш жив и цял...
Една мечта звучи прекрасно,
но сбъдната боли ужасно,
а заболи ли късно е...
Припев:
Молех се любов да не изпитам,
болката й пак да не опитам,
казваше недей, че Бог ни чува
сбъдва и не се шегува...
Любовта убих, и го празнувам,
казваше недей, но кой ти чува
с болка научаваш да внимаваш
ти какво си пожелаваш
Джордан:
Молех се любов да не изпиташ,
болката й пак да не опиташ,
казваше недей, че Бог ни чува
сбъдва и не се шегува...
Любовта уби, и я празнуваш,
казах ти недей, но кой ти чува
с болка научаваш да внимаваш
ти какво си пожелаваш...
