Сега аз бих възпяла
не първата любов -
безплътната и бялата,
априлската, прохладната.
Сега аз бих възпяла
оная безпощадната,
отчаяната, закъснялата.
За нея няма място пазено,
тя трябва да руши,
тя трябва да руши
и да прегазва.
Тя трябва да руши
и да прегазва,
да оскърбява
и да бъде оскърбявана.
Припев: (х2)
Не първата възпявам аз,
не първата,
не първата любов,
а закъснялата.
И стъпва тя по папрат
и тинтява,
върви през кал,
през остри кремъци върви.
Защото страшно бърза,
бърза времето,
защото идва
най-жестоката раздяла.
Припев: (x2)
