Земята на дедите ни,
земята на дедите ни,
земята на дедите ни,е там,
И нощите и дните ни,
децата и жените ни,
смехът ни и сълзите ни са там.
На кръста на мечтите ни,
разпъваха, душите ни,
но там и моят корен е посят.
И въздуха и птиците,
водата и тревиците,
и всеки камък там ми е познат...
Припев:
И само там един прозорец свети,
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат хиляди планети,
но ти се връщаш вечно у дома.
След сто хилядолетия,
през хиляди съзвездия,
ще соча към земята със ръка.
Където сме обичали,
където сме наричали,
пътеките със свойте имена.
Земята на дедите ни,
цветята и жените ни,
децата и мечтите до една.
И тя не е обречена,
защото е изсечена,
на картата на нашите сърца...
Припев: (2)
И само там един прозорец свети,
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат хиляди планети,
но ти се връщаш вечно у дома.
