Колко е лесно да бъдеш влюбен
На двадесет години,
на двадесет години.
И колко е лесно да бъдеш разлюбен
на двадесет години.
Прегръщах ветрове
целувах дъждове
Търкалях се в ливади,
от влажна нежност,от влажна нежност.
Когато пък ме блъсваха
В бездънното "сбогом"
И мислих си, че умирам
И мислих си, че умирам
И мислих си, че умирам
Но ме спасяваха
Онези мрежи
От млади, слънчеви лъчи.
И смееше се моето лице
Студено от изсъхнали сълзи.
Момичета като магии
се виеха около мен
И свободата съм я чувствал най добре
След болка от раздяла
А колко е страшно да бъдеш влюбен
На четиридесет години
На четиридесет години
И колко е страшно да бъдеш разлюбен
На четиридесет години
Без болка, без мъки без сълзи,
раздялата не носи свобода,
и мисля си че не умирам,
и мисля си че не умирам,
и мисля си че не умирам.
Без болка, без мъки, без сълзи,
раздялата не носи свобода.
и мисля си че не умирам,
и мисля си че не умирам,
и мисля си че не умирам.
