Човек без спомени, дом и без късмет,
очакващ някой грош в прашния каскет.
Притихнал зад ъгъла стои остарял и сам
и моли за коричка хляб.
Замръква по гарите, там се събужда
от писък на пристигащ влак.
Как търси той една усмивка чужда,
как търси топла дума, как.
Припев:
Ти, скитнико, таван ти е небето.
Ти, гостенин на вятъра суров.
Ти утре ще отидеш там, където
е царството на вечната любов.
Ти, скитнико, килим са ти листата.
Ти миг си тук, минута, епизод.
Ти-беден и нещастен на земята.
Знай, по-щастлив е другия живот.
Раним като дете, с поглед на монах,
тъй жаден за любов и за шепа смях.
Той бяга от себе си,
от този настъхнал свят,
самотен, беден, непознат.
Как търси той една усмивка чужда,
как търси топла дума,как.
Припев:
