Все не идваш, мое момче,
а времето минава.
Нижат се горещи лета,
сменят се луни, слънца.
Ах, къде си, мое момче,
трябва да те срещна.
Не във сън и не във мечта,
а тук и днес наяве.
Ти, ти, знаеш ли ти,
дългите ми нощи?
Стих, стих, сребърен стих,
във въздуха се носи.
Всеки миг нещо в мене трепти
вече те докосвам…
Щом те няма, мое момче,
нека те измисля.
Силен си със зелени очи
лудост в тях и насмешка личи.
Усмихни се, мое момче,
толкова красив си.
Спри до мен, че живота тече,
спри и отдъхни си!
