Тъжни истини плачат в мен, мрак сковава душата.
Гони вятърът студен към теб една сълза.
И загледан в безкрая пак, аз те викам без думи.
Нямам сили, не зная как да те върна сега!
Припев:
И без глас повтарям само твойто име,
твоите очи живота ми отнеха!
Моля те, отново вярата върни ми,
аз не искам вече сълзи за утеха!
Колко нощи и колко дни аз се лутах отчаян.
Търсех обич, а не молби, търсех сродна душа.
И загледан в безкрая пак, аз те викам без думи.
Нямам сили, не зная как да те върна сега!
Припев:
И без глас повтарям само твойто име,
твоите очи живота ми отнеха!
Моля те, отново вярата върни ми,
аз не искам вече сълзи за утеха!
