Две очи горят неразбрани, къпят в сълзи своите рани,
птица без небе е душата, храм от болка е самотата.
Две следи назад пак ме връщат, устни и ръце ме прегръщат,
спомен избелял ще запазя, теб дори сега аз не мразя.
Припев:(x2)
Бездна зее между нас и погубва смях и страст,
крехка обич тихо плаче между нас като сираче.
Приказни дворци построихме, злато от лъжи с теб открихме,
срути се света за минута, моята молба бе нечута.
Две следи назад пак ме връщат, устни и ръце ме прегръщат,
спомен избелял ще запазя, теб дори сега аз не мразя.
Припев:(x4)
