Защо се завръщаш пак,
нима си забравил как,
с горчивите си сълзи,
те молих-не ме вини.
Защо ли си тук сега,
защо ли мълчиш така,
защо ли очите ти,
ми шепнат без глас-прости.
Ще мога ли да простя,
сърцето ми казва "да",
но чувам така добре,
душата ми казва "не".
Пр:
А-ле ле ле,дали да ти кажа не,
така ще остана без сърце...
А-ле ле ле,дали да ти кажа да,
така ще остана без душа....
Реша ли да ти простя,
дали няма да сгреша,
грехът си остава грях,
дори и покрит с прах.
Защо ли си тук сега,
защо ли мълчиш така,
защо ли очите ти,
ми шепнат без глас-прости.
Ще мога ли да простя,
сърцето ми казва "да",
но чувам така добре,
душата ми казва "не".
Пр:
