В полунощ събуждат се куклите
и започват свойта игра,
а навън тихо изгрява луна.
И двамата не спим - аз и оловният войник
и на стража бдим пред куклите си от кристал,
за да съхраним завинаги в себе си
един нощен град, безмълвните улици.
Дали не сънувам, как неусетно
държа в ръката си щик.
Невероятно, но аз се превръщам
в храбър оловен войник.
Припев:
Сам вървя по тихите улици
сънят избяга от мен тази нощ,
а дъждат пак е в косите ми,
ти не можеш да разбереш моя свят.
И двамата мълчим - аз и оловният войник,
нашите мечти - посипани с кристален прах,
но ще продължим да вярваме винаги
в един нощен град, безмълвните спомени.
Дали не сънувам, че ти ме прегръщаш
със своите нежни ръце.
Невероятно, но ти ще събудиш
моето оловно сърце.
А може би и аз повярвах,
че съм герой
от тази приказка,
а може би и двама с теб
желаехме силно
да свърши щастливо тя.
