Даньова мама думаше,
Даньо ле синко, Даньо ле,
кандисах мама, сандисах
Кандисах мама, сандисах
от бащините ядове,
от бащините кахъри.
Когато бяхте в люлка,
баща ви мене остави,
и в Балкана отиде.
Гледах ва мама, отгледах,
кога големи станахте,
и ви Балкана хванахте.
Елате мама, елате
сватбите да ви направя
на снахи да се порадвам.
На снахи да се нагледам,
и дребни внуци да отгледам.
