От шума на много хора,
от досада и умора
към съня си тръгвам и мълча.
От пера на късни птици,
от безброй висящи жици
не намирам своята врата.
От кога не съм се връщал
в този град и в тази къща?
От кога ключът ръждясва в мен?
От прозорец на мечтател,
от тъга по стар приятел
ще усъмна с цвете във ръка.
Припев:
По първи петли закъснели следи
преминават през мен и потъват в очите ми.
Сутрин.
Прах от звезди и подкови звънят
на протрития праг и възкръсва денят ми...
Сутрин.
От вика на някой буден,
от смеха на някой влюбен
ще усетя че съм жив и нужен.
Сред пера на ранни птици,
сред безброй висящи жици
ще намеря своята врата.
От кога не съм се връщал
в този град и в тази къща?
От кога ключът ръждясва в мен?
От прозорец на мечтател,
от тъга по стар приятел
ще остана с цвете във ръка.
Припев:
