Както пламъкът догаря и топи свещта,
самотата ме изгаря в глуха тишина.
Че е като празна чаша е душата в мен,
а животът ми е страшен, тъжен и студен.
Припев:
Ангел беше, дявол стана, как се промени?
Приказката бе измама с тъжен край уви.
Да повярвам се научих в истинска лъжа,
обич дадох, но получих болка и тъга.
Залезът красив угасва с хоризонта си,
а в очите ми проблясват тихо две сълзи.
Че е като празна чаша е душата в мен,
а животът ми е страшен, тъжен и студен.
Припев:(x3)
