..Нашата любов се превърна в сянка,
самотна сянка, която всяка нощ краде дъха ми,
но по-добре, че я загубих,
от колкото никога да не бях я срещала в теб....
Тихо угасна онзи пламък,
в тебе вече обич няма.
Сърцето ти истина, няма я тръпката,
как ли да спра дъжда в очите,
как ли да спра да те обичам?
Друга прегръщаш, а мен прегръща ме самота.
Припев:
Питам, пак те питам сега какво съм аз за теб?
Питам, но разбирам, че съм сянка в твоя ден.
Искам още, искам да заспивам аз до теб,
искам, но разбирам, че съм сянка в твоя ден.
Вървя под дъжда самотна сянка,
вече без път и без посока.
Дано дъждът измие моите сълзи,
пусто е днес, какво остана,
спомен горчи и ме изгаря.
Но защо ли сърцето ми още пулсира за теб?
Припев: (х2)
Питам, пак те питам сега какво съм аз за теб?
Питам, но разбирам, че съм сянка в твоя ден.
Искам още, искам да заспивам аз до теб,
искам, но разбирам, че съм сянка в твоя ден.
