Сам вървя, под дъжда плача с празни мечти.
Да умра ли и аз, или времето ще реши?
С болката ще прекарам живота си,
ще поглеждам нагоре към зорницата с тъжни очи.
С тежка мъка ще роня сълзи,
ще си спомням за нашите влюбени дни.
Исках само теб, но съдбата отне ми радостта.
Страшен хлад е в моята душа, знам, по пътя ще съм сам.
Ден и нощ ми дай, ще простиш ли за всичко досега?
Теб те няма, остана любовта.
Дали отиде си щастлива?
Тъмно е, няма никой, а идва есента,
само вятър бездомен ще ми шепне за теб сега.
Връщам се в спомена ми с топлата кръв,
там, където целунах те силно за първи път.
Устните ми ще шепнат във скръб,
аз, удавен без порив и дъх, ще вървя.
Исках само теб, но съдбата отне ми радостта.
Страшен хлад е в моята душа, знам, по пътя ще съм сам.
Ден и нощ ми дай, ще простиш ли за всичко досега?
Теб те няма, остана любовта.
Дали отиде си щастлива?
Исках само теб...
Как ще продължа...?
Аз не знам...
