Беше слънчев ден - случайно те открих,
и във знак на обич стих ти посветих.
И потърсих с теб забравен бряг на любовта,
и песента откри ни една мечта.
Казват, че без любовта
прозаичен бил света.
Но нали гори
без пламък любовта дори.
Нека просто две следи
да оставим аз и ти!
В този свят студен
бъди до мен,
бъди до залезния ден!
* * *
Ние двама не спим,
ние двама вървим,
а градът е голям
и безлюден и ням.
Наш е целия свят,
наш е целия град,
наша е и нощта,
наша е любовта.
Веселина, Веселина,
моя весела душа,
полунощ отдавна мина,
полунощ отдавна мина,
да се любиме пеша.
* * *
Звън, звън, звън,
вятър по стъклата ли звъни?
Звън, звън, звън,
или се надбягват сто шейни?
* * *
Хей такава песен знам -
думи си намислих сам,
затова и няма там думи,
няма думи там...
* * *
Всички знаят - днес е моят сватбен ден,
предричат тежък плен...
Миг тържествен с ред известен - тръпна цял
и всичко съм отдал.
С чудна прелест тя
рокендрол игра
гледах с дъх стаен -
мигом бях пленен!
И разбрах, че в мен
влюбена бе и тя.
* * *
Дай нежност, дай ми малко нежност
да стане пълнолунна нощта.
Дай нежност, дай ми малко нежност
по-поносим да стане света!
* * *
Седни тихо до мене,
не загатвай за вина -
вината лежи поделена
в наш'те сърца.
* * *
Във всеки дом, на стария скрин,
лежи в забрава - червен или син -
стар албум, с кожени кори,
с дупки от молци - подарък, може би.
Стар албум със снимки черно-бели,
доста пожълтели, надписани дори.
* * *
Макар суров да е за песни климата
и в студ да зъзнат сивите врабци,
ний пеем, пеем, ние пеем и през зимата,
при все че се наричаме "Щурци"...
* * *
Това е вкусът на времето...
Да, това е вкусът на времето...
