Пада нощта, в тъмен порой
ни обгръща здрача
Бледа луна поема ни
в своята нежна власт
Тихо поемаме
нашия път след света,
дълго витаем
в небето със свити сърца.
А долу под нас,
дяволи водят люта разпра,
с черен топор
на части земята разсичат пак.
Ние ще пазим небето на наште деди,
ние сме роби на своите огнени души.
Нашта съдба - сляпа и зла,
бързо под своята власт ни събра
Нейната заповед беше една:
вечно да бродим сами в нощта
Но в наште тела нещо гори,
в костите и във кръвта.
Рефрен: /2x/
Огнени души.
В плен грабнали телата ни!
Огнени души
Знаем, че тежка е нашата участ, нали,
дълго ще бродим сами,
през хиляди нощи и дни
Ние сме роби на своите:
Рефрен:... /4x/
