Хубава си, моя горо,
миришеш на младост, (x2)
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост: (x2)
който веднъж те погледне,
той вечно жалее, (x2)
че не може под твоите
сенки да изтлее, (x2)
а комуто стане нужда
веч да те остави, (x2)
той не може, дорде е жив,
да те заборави. (x2)
