Далеч от дом, далеч от родна стряха,
далеч си сине как ли ще дочакам,
за теб да сложа бялата погача
и от радост сине да поплача.
За теб да сложа бялата погача,
от радост сине нека да поплача,
само майка може тъй да чака,
и сама да е като луната.
Припев:
Пак със сълзи ще замесвам хляба,
ти си сине радост най-голяма.
За теб ще сложа бялата погача
и от радост сине ще поплача.
Пак със сълзи ще замесвам хляба,
ти си сине радост най-голяма.
По пътища далечни как ли скиташ,
а в сънища при мене не долиташ,
и само шепна, шепна твойто име,
жив да се завърнеш мили сине. (х2)
Припев:
