1. Среща стена нежността и умира сега в самота,
безпощадно, когато ти отиваш си от мен.
Моите мисли не спят и измамени устни шептят,
аз обичам те и искам пак да си до мен.
(Ти любовта..)
Припев:
Ти любовта, защо поставяш вечно на везна.
Мериш я там аз точно колко обич ще ти дам.
Ти на везна сложи тогава двете ни сърца
и премери кое с пламтежа пламък ще гори, ще гори.
2. Нощем ме галят сълзи, тишината в душата в душата крещи,
но напразно е, напразно аз очаквам те до мен.
Чуя ли в тъмното звук вярвам аз, че отново си тук,
и обичам те дори до мене да не си.
(Ти любовта..)
Припев:
Ти любовта, защо поставяш вечно на везна.
Мериш я там аз точно колко обич ще ти дам.
Ти на везна сложи тогава двете ни сърца
и премери кое с пламтежа пламък ще гори, ще гори.
