Вятър див ме понесе
и скитник аз бях - навсякъде тръгнах,
а така и не спрях.
Сам от себе си бягах и гонех се сам,
мостове след себе си горях
не оставах следа.
Разни хора вървяха през моя живот -
не запомних имена
и не исках да ги срещам пак.
Но в една синя вечер сякаш пак оживях -
срещнах странна, хубава
жена, пак обичан бях.
Припев:
По пътищата вечни на България
ще се върна пак, ще се върна пак.
По пътищата вечни на България
чакаш ли ме там, чакаш ли ме там?
Вятър див пак ме носи
и скитам сега, ала твоите стъпки
скрива нова трева.
Знам, че ще се кръстосат
наш’те пътища пак, знам, че имам
още нощ поне и поне още ден.
Припев: (х2)
Обичам те много
“най-много от всички…
Наистина те обичам много…
Най-много от всички,
които обичах по пътищата…”
по пътищата вечни на България.
Джим Морисън
